Странно е, ако се замислиш, че прекарваме почти една трета от живота си, спейки. Защо го правим? Докато спим, ние сме уязвими - и реално, изключително непродуктивни. Бенджамин Франклин се шегува, че "в гроба ще има имаме достатъчно време да спим". Дълго време видимата безполезност на съня забавлява дори учените, които го изучават. Изследователите по темата се шегуват, че единствената известна функция на съня е да лекува сънливостта. В прегледа на обясненията, които изследователите са предложили за съня, се заключва, че доказателствата за предполагаемо въздействие на съня върху когнитивните способности са слаби, или двусмислени.
Но през последното десетилетие и дори през изминалата година мистерията изглежда намалява. В поредица от разговори с учените за съня и множество изследвания, намираме информация, която хвърля светлина върху това, защо такава значителна част от нашия живот се изразходва, лежейки инертно, със затворени очи, без да правим нещо, което да е особено смислено, или уместно за нещо полезно.
Една от линиите с доказателства произтича от това, което се случва, когато сънят е нарушен. Разглеждайки проблемите докато спим, можем да разберем, какъв е смисълът на съня. Да вземем, например, генетичните увреждания. При разстройство по време наБДО съня (бързо движение на очите), обичайната парализа, която поддържа телата ни под контрол, когато влизаме в БДО сън, изчезва и хората физически реагират в съня си. Подобно разстройство е доста надежден предсказател за невродегенеративни заболявания: едно проучване, проведено в Канада, установява, че повече от половината от пациентите, които са били активни в съня си, са развили някаква форма на невродегенеративна болест дванадесет години по-късно. Има сънна апнея, когато дишането спира по време на сън, често за няколко секунди, но понякога за няколко минути, преди тялото ви да се събуди внезапно, за да рестартира процеса. (Често, това внезапно събужданене е част от съзнателната памет.) В проучванията разстройството се свързва с диабет и сърдечно-съдови заболявания и е доказано, че води до когнитивно увреждане. Около 10% от населението страда от нарушение по време на часовете за събуждане в резултат на хронично безсъние, състояние, свързано с ниско качество на живот, депресия, повишаване на сърдечно-съдовите заболявания и хипертония, когнитивно и двигателно увреждане и редица други медицински състояния.
За учените всички тези неприятни разстройства водят към интересни линии за разследване. Връзката между много от тях и невродегенеративните заболявания, или други форми на когнитивно увреждане, предполага, че съняте важен за поддържането на когнитивните способности и функциониране. Тяхната връзка със сърдечните заболявания предполага, че сънят може да послужи за облекчаване на сърдечно-съдовия стрес. Фактът, че безсънието е свързано с депресия, предполага, че сънят може да ни помогне да се справим с емоционално стресиращи, или по друг начин разрушителни събития.
Повече по темата очаквай във втората част на тази статия.