Средностатистическият човек получава шест и половина часа сън на вечер, според проучвания. Направен е и необичаен експеримент, за да види дали това е достатъчно. От известно време е ясно, че количеството сън, което хората получават средно, намалява през годините.
Това се е така по редица причини, не на последно място защото живеем в култура, в която хората биват насърчавани да мислят за съня като лукс - нещо, което лесно можеш да намалиш. В края на краищата, за това го има кофеина - за да те събуди обратно към живота. Но докато средното количество сън, което получаваме, е паднало, случаите на затлъстяване и диабет са се повишили. Възможно ли е двете неща да бъдат свързани?
Нека да видим какъв е ефектът от увеличаване на съня само с един час. Разгледани са случаите на седем доброволци, които обикновено спят някъде между шест и девет часа, с цел да бъдат изучавани в Университета в Съри.
Доброволците са разпределени на случаен принцип в две групи. Хората от едната група са помолени да спят шест часа и половина на нощ, а другата – седем часа и половина. След седмица изследователите правят кръвни тестове, а доброволците са помолени да разменят времето за сън. Групата, която е спала шест часа и половина, получава допълнителен час сън, а другата група спи един час по-малко.
Сега нека видим какво точно се случва по време на сън, благодарение на устройството, наречено електроенцефалограф - той измерва активността на мозъчната вълна.
Първото нещо, което докторът посочва, е че пациентът много бързо е изпаднал в дълбок сън. Дълбок сън звучи спокойно, но по време на това мозъците ни всъщност работят усилено. Едно от основните неща, които мозъкът прави, е преместването на спомени от краткосрочно съхранение в дългосрочно съхранение, което ни освобождава повече пространство за краткосрочна памет на следващия ден. Ако не получите достатъчно дълбок сън, тези спомени ще бъдат загубени.
Може би си мислите: "Ще намаля съня през седмицата и след това ще компенсирам през уикенда." За съжаление това не работи така, защото спомените трябва да бъдат консолидирани в рамките на 24 часа след формирането им.
Тъй като дълбокият сън е толкова важен за укрепване на спомените, добра идея е да преразгледате навиците си, или да се изследвате, за да сте сигурни, че получавате достатъчно качествен сън. В едно проучване хората, които не са успели да направят това, се чувстват 40% по-зле от съвременниците си.
Дълбокият сън продължава само няколко часа. Резултатите от електрода показват, че през нощта мозъкът на изследвания пациент преминава през множество фази от различен вид дейност, наречен REM сън (БДО или бързо движение на очите).
Това е фазата, когато обикновено сте парализирани, и не можете да се движите. Но очните мускули не са парализирани и затова се нарича бързо движение на очите по време на сън.
По време на БДО сън се случва нещо необикновено. Един от химикалите свързани със стреса в мозъка, норадреналин, е изключен. Това е единственото време, през деня или нощта, когато това се случва. Това ни позволява да запазим спокойствие, докато нашите мозъци преработват всички преживявания от деня, като ни помагат да се справим с особено емоционалните събития.
Получаваме повече БДО сън в последната половина от нощта. Това означава, че ако се събудите неочаквано, мозъкът ви може да не се е справил с всичките ви емоции - което би ви оставило стресирани и неспокойни. Консумирането на алкохол късно през нощта не е добра идея, тъй като намалява вашия БДО сън, докато се обработва в тялото ви.
Нашите доброволци от Университета в Съри са завършили втората си седмица от експеримента. Целта е да се провери какъв е ефектът върху пациентите, преминавайки от шест часа и половина на седем часа и половина сън, и обратно.
Компютърните тестове разкриват, че повечето от тях са се борили с задачите за умствена подвижност, когато са имали по-малко сън, но най-интересните резултати идват от кръвните тестове.
Докторите са особено заинтересувани от това, да разгледат гените, които са били включени и изключени чрез промяната в количеството сън. Те откриват, че има общо около 500 гени, които са засегнати. Някои, които са нагоре, и други, които са надолу.
Също откриват, че когато доброволците намалят съня от седем часа и половина до шест часа и половина за една нощ, гените, които са свързани с процеси като възпаление, имунна реакция и реакция при стрес стават по-активни. Екипът също така отбеляза увеличение на активността на гени, свързани с диабет и риск от рак. Обратното се случва, когато доброволците добавят един час сън.
Ясното послание от този експеримент е, че ако получавате по-малко от седем часа сън през нощта, а промените навиците си за сън, дори само малко, това може да направи живота ви по-здравословен и пълноценен.