Малко неща са по-лоши за твоето здраве от дългосрочните лишения от сън. Липсата на сън води до по-голям риск от доста различни състояния, включително сърдечни заболявания, хипертония, диабет тип 2, затлъстяване и депресия. Липсата на сън също има вредно въздействие върху мозъка, особено върху паметта и когнитивната функция.
Освен тежките работни графици и пристрастяването към нашите смартфони, разстройствата на съня са преобладаващи. Сънната апнея и безсънието са два от най-честите примери. Въпросът стана толкова сериозен, че е обявен като ключов проблем за общественото здраве. Един от трима възрастни не получава достатъчно сън, според проучвания, направени през миналата година.
На обществено ниво недостигът на сън представлява загуба на производителност, медицински грешки и автомобилни и промишлени аварии. Едно проучване показва, че студентите по медицина, които работят поспециализацията си, която понякога включва и 30-часови смени, са по-податливи на грешки. Това, което учените не знаеха до скоро, е защо лишеният от сън човек страда от когнитивни пропуски, като това да забравя, или има по-бавно време за реакция.
Наскоро учени откриват невронните основи на лишаването от сън. Екипът също така разкрива как такива недостатъци водят до когнитивни пропуски. Авторите описват своите открития в новастатия, публикувана в списание Nature Medicine. Те откриват, че невроните буквално не могат да функционират правилно, когато ни липсва сън. Това води до когнитивни пропуски в начина, по който възприемаме и реагираме на света около нас.
Проучването започва с 12 пациенти, които всички страдат от тежка епилепсия. Всеки пациент е подложен на дълбоко наблюдение чрез електроди. Това се случва чрез пробиване на малка дупка в черепа, като вътре се поставя електрод. Това се прави, за да се определи откъде идват припадъците, с надеждата да се коригира проблема чрез операция.
Лишаването от сън може да предизвика припадък. За да съкратят престоя си в болницата, пациентите не спят цяла нощ. Изследователите ги питат няколко пъти през нощта, да идентифицират известен брой изображения, колкото могат по-бързо. Това са шест изображения на известни личности, забележителности и животни. Имплантираните електроди междувременно записват комбинираното задействане на 1500 неврона, което включва мозъчната активност на всичките 12 доброволци. Специално внимание е отделено на временния лоб, отговорен за паметта и обработката на сензорната информация, включително визуалното възприемане.
Това упражнение е извършено върху 24 отделни случая. Тъй като нощта расте и пациентите стават по-сънливи, способността им да назовават снимките бързо се забавя, както и тяхната нервна активност. Невроните се задействат слабо и предаванията към други части на мозъка се движат по-бавно. В резултат на това времето за отговор на участниците изостава.
Бавните, подобни на сън вълни нарушават мозъчната активност на пациентите и изпълнението на задачите. Това явление предполага, че избрани участъци от мозъците на пациентите са били задрямали, причинявайки мисловни пропуски, докато останалата част от мозъка е будна и работи както обикновено. Те оприличават лишаването от сън, като това да си пиян. Все още няма правни или медицински стандарти за идентифициране на преуморени шофьори по пътя по същия начин, по който се разкриват пияни шофьори.
Когато мозъкът е лишен от сън, информацията не се кодира от невроните, както трябва, поради което реакционното време се забавя. Това е както, когато един сънлив шофьор пропуска факта, че един човек е стъпил на пътя. Самият акт да види пешеходеца се забавя в мозъка на уморения шофьор. Необходимо е повече време на мозъкът му да регистрира онова, което възприема. Следващата фаза е напълно да се разбере механизма. Например, защо се причинява забавяне на невроните, поради лишаване от сън, и защо тяхното задействане е по-слабо?